Старият кей

Повечето слънчеви лъчи се бяха скрили, а останалите хвърляха отблясъците си по водната повърхност. Кардам беше застанал на края на кея и гледаше прибиращите се рибарски лодки. Времето изглеждаше спокойно, обаче няколко малки облачета подсказваха, че наближава дъжд. Още същата вечер. Тъкмо щеше да поразхлади след горещините последната седмица. Една от лодките спря и двамата рибари свалиха улова си - пълна мрежа едри попчета. До ушите на върколака достигна шум от приближаващи се по кея стъпки. Обърна се и видя едно непознато момиче да върви към него. Така де, към края на кея, но щом и той беше там. Кардам зачака..

Бел беше успяла до такава степен да се натовари, че самата тя не можеше да повярва на това, че беше успяла да го постигне. Ходеше на работа от сутрин до обед, после се прибираше и натоварваше мозъка си с най - различни книжки, които бяха способни да я накарат да отклони мислите и умората си в друга посока ... но станеше ли така, отпуснеше ли се, починеше ли си, цял куп енергия падаше отгоре й и тя просто ставаше, и започваше да върви нанякъде, да тича, да скача, дори някой път отиваше на фитнес. Трябваше да изразходи енергията си някъде.
Затова беше тук. Обикаляше. Имаше отчаяна нужда от движение, въпреки че краката я боляха от вчеращната й доста дълга разходка. Можеше да върви с часове. Както се предположи да се случи и днес. И разбира се, както винаги, Бел спря именно на това място, сигурно й е станало традиция. Обърна се по посока на кея, а след това направи няколко крачки напред, а по - точно, колкото се може повече, като забави, когато видя пред себе си непознат мъж и седна на около метър от него.

Непознатата, за сега тинейджърка спря и седна на приблизително метър от Кардам, а той й кимна за поздрав след това отново впери очи към морето. Умът му пък бе зает с негови работи. Сделката с хонконкската фирма вървеше добре засега, оставаше да се уточнят някои неща. С исландците обаче преговорите не се получаваха. Което не значеше, че не могат да постигнат съгласие. Освен това две глутници се бяха скарали сериозно , като и двете имаха известно право в спора. На следващия ден щеше да се заеме с помиряването им.
Още една рибарска лодка акостира на кея. Но за разлика от първата тя нямаше кой знае какъв улов. Така е, веднъж провървява на едни друг път на други. Очите на Кардам пак се насочиха към седналото момиче, което пък точно в момента гледаше към него. Реши да я заговори, което и направи.
- Добър вечер.

Бел събу обувките си, а след това и чорапите си, като ги постави от дясната си страна, а след това потопи краката си във водата, която беше сравнително студена или поне достатъчно, за да ги повдигне, преди да ги потопи наистина, без да ги вади повече.
Студенината не й пречеше. Пречеше й това, че не бе съобразила времето и начина, по който толкова бързо бе топнала краката си. Но сега, няколко секунди по - късно, всичко беше наред.
Обърна главата си по посока на мъжа, който почти скриваше залеза, за който идваше и момичето, затова погледът й сякаш беше вперен в мъжа, което я притесни едва когато чу гласа му.
- Добра да е - отговори Бел, като този път наистина погледна в него.

Кардам може и да грешеше, обаче му се стори, че момичето се притесни. Все пак не я попита така ли е и каква е причината. Обаче се зачуди дали и гой да не си топне краката. На нейната възраст той не ходеше по плажа да гледа залеза, впрочем премести се, така че да на й го скрива, нито пък изгрева (е, гледаше ги, но другаде) нито пък си топеше краката в морската вода. Просто там където бе израснал нямаше море, а само планина. И не че той не харесваше планините, напротив, но това е друга тема
- Хубава гледка - каза той малко по-късно и също седна на дъските, само че за сега с кръстосани крака.

/съжалявам, че се забавих, бях зает/

Можеше да гледа как слънцето бавно изчезваше с часове. Макар и това да не бе възможно, но ако имаше тази възможност, то щеше да връща времето всеки път, в който залезеше, за да може отново да види това явление.
- Определено! - възкликна.
Не беше сигурна дали нещо можеше да я замести, но точно сега, нямаше такова нещо, а и беше късно да се търси. Усети нещо по пръстите на крачетата си, при което така извади краката си от водата, че освен, че намокри себе си, намокри и мъжа, но все пак беше достатъчно изплашена и й отнеха няколко секунди, за да осъзнае, че нищо не се е случило.

Явно между Кардам и момичето имаше поне едно общо нещо нещо. А именно, че и двамата харесваха да гледат залеза. Може би имаха и друго общо, но за момента бе това.
И пак за сега. Върколакът бе седнал на кея, кръстосал крака и се наслаждаваше на красотата на скриващото се в морето слънце. Не мислеше за нищо. И така докато нещо изведнъж не измокри дънките му. Трябваха му няколко мига, за да разбере, че девойката го е изпръскала докато рязко е извадила краката си от вълните.
- Медуза? - подсмихна се той.

Повдигна се с ръцете си и с краката си се изтласка назад. Все още изглеждаше изплашена. Като чели кой знае какво се бе случило. Всъщност не беше нищо особено, но все още сърцето й туптеше силно. Приближи краката си към корема, за да види дали всичко е наред, тъй като усещаше една особена болка, която й се стори позната. Видя, че кракът й се беше зачервил. Може би мъжът беше прав. Какво друго можеше така да я попари.
- Предполагам - каза, докато гледаше крака си.
Не я болеше особено, но все пак не можеше да твърди, че нищо й нямаше. Работата бе в това, че наистина се страхуваше от тези творения и сега сигурно нямаше да докосне водата в продължение на седмица.

Преди момичето да го напръска, Кардам възнамеряваше и той да си потопи краката в морската вода, обаче се отказа. Да, евентуално опарване от медуза не би му причинило нищо сериозно освен сърбеж, но от опит знаеше, че усещането не е приятно.
- Дано мине бързо - пожела той на непознатата след като видя зачервения й крак. Знаеше, че някои хора са алергични.
- Между другото казвам се Кардам, рече нашият герой.
Загледа се в момичето очаквайки да чуе името й