Нова в града

Пред кафенето в града се спря, черна лъскава кола. А от нея излязох аз. Черна къса рокля с колан, и черни токчета. Да аз обичах да нося черно. Усмихнах се, и тръгнах да разглеждам улиците на града. Бях нова тук и исках да опозная малко по добре новия си дом. Надявах се, да остана в този град завинаги а не да местя отново. Вече бях загубила нишката от градове и селища където съм живяла. Разглеждах магазините и нещата изложени по витрините им. След като успях да обиколя магазините за отрицателно време се отправих към парка. Парка беше едно от любимите ми места, и винаги първо там ходех когато се местех. Докато вървях бавно към мястото, се оставих на потока от спомени. Някои бяха щастливи а други не чак толкова. Спомних се първото си бягство - беше от родния ми дом. От тогава скитах по света. Намирах приятели и врагове. Скучен живот ако питате мен. Надявах се, тук да го разнообразя малко. Щом стигнах парка, се огледах и ахнах виждайки прекрасната гледка - огромни зелени площи, красиво украсени дървени пейки и беседки, малко езеро. А в центъра огромен цветен кръг. Досега не бях виждала толкова красиви цветя. Усмихнах се и тръгнах да се разхождам из това райски място. Докато вървях, покрай мен минаваха хора, някои от тях ме гледаха странно. Но това не ме вълнуваше много, но все пак бях сигурна, че не всеки ден се появява момиче облечено като за някакво парти и се разхожда свободно из парка. Беше или това или бледата ми кожа. Странно си беше, въпреки, прекарвах много време на слънцето носейки разбира се медальона си, пак си бях толкова бледа колкото преди. Явно нямаше да хвана и грам теб. Докато вървях, по един от мостовете, се блъснах в някой и залитнах назад. Сигурно щях, да падна ако нямах бързи реакции и не хванах железния парапет. Изправих се и отметнах косата си, разпръсквайки аромат на кокос и ванилия. Обърнах се към човека в който се бях блъснала. Оказа се много привлекателен. Наклоних леко главата си и се усмихнах, внимавайки да не показвам кучешките си зъби.
- Извинявай, вината е моя. Не гледах къде вървя.
Докато чаках отговора му се загледах в небето. Толкова ярко и светло. Беше невероятно. Това място беше достойно да стане някой от шедьоврите на някой много известен и талантлив художник, или в снимките на фотограф, или в романите. Беше просто уникално. След като отделих поглед от гледката го върнах на младежа срещу мен.
- Аз съм Амели между другото

Кардам затвори телефона, стана, отиде до прозореца, отвори го и погледна навън. Времето беше прекрасно и направо си канеше за една разходка из парка. Тъкмо можеше да си го позволи. Върколакът постоя няколко минути, след което отново затвори джама и се върна до бюрото. Там дописа последните две изречения от имейла, който пишеше преди да бъде прекъснат от телефона и го изпрати. После изключи компютъра. Излезе от стаята. Нашият герой поговори с жената на средна възраст отвън. Предупреди я в момента беше на работа, а жената бе секретарката му, че най - вероятно няма да се върне. И малко по-късно тръгна към парка. Там започна да се разхожда. Вървеше по алеите без да бърза особено, а кафявите му очи за пореден път се радваха на красивата гледка. Между другото бе облечен в светло сини дънки и кафяво яке. Както се разхождаше в него изведнъж се блъсна някой. Едно доста хубаво момиче. Тя се извини и се представи.
- Няма нищо. И аз трябваше да съм по-внимателен - усмихна се той. - Аз съм Кардам - представи се на свой ред. Поднесе ръката на момичето до устните си и леко я целуна.

Амели се усмихна нежно когато Кардам целуна ръката й. Беше истински джентълмен. Докосна леко лицето му с свободната си ръка и погали бузата му.
- Отдавна не бях срещала някой толкова галантен като теб.
Щом той пусна ръката й, вампирът се облегна на едно дърво и се загледа в него. Изгледаше невероятно секси, прехапа леко устните си. Усети, че той е върколак но това не й направи нито впечатление, нито проблем. Честно казано донякъде се радваше, че се е блъснала в него.
- Аз съм нова тук и не познавам добре мястото

Ръцете на Амели бяха много нежни и приятни на допир. Върколакът насочи погледа си в нея. Разпозна, каква е, тоест че е вампир, обаче на него това изобщо не му пречеше. Това, което го вълнуваше в настоящия момент беше, че тя съвсем очевидно е изключително привлекателна. Кардам се запита на ум, какъв ли е вкуса на устните й. Заинтригуваха го и думите й, че е новодошла в града и не го познава добре.
- Тогава ако искаш да те разведа - предложи той.

- Да ще се радвам.
Амели се усмихна нежно, стисна леко ръката му и преплете пръсти с неговите. Беше повече от привлекателен, а можеше да усет, че и тя не му е безразлична затова реши да му покаже и тя как се чувства когато е до него.
- От кога живееш тук?
Беше й леко студено и трепереше. Не си беше взела връхна дреха понеже не мислеше, че ще е толкова студено очакваше времето да е топло и приятно. Усещаше топлината която се излъчва от върколака и се приближи по близо до него.

Вампирата прие кардамовото предложение да я разведе из градчето, имаше много чаровна усмивка и това съгласие него доста го зарадва. От към момичето отново се разнесе аромат на ванилия примесена с кокос.
- От четири-пет години - отвърна върколакът. Бе го попитала от колко време живее там.
Времето изведнъж стана хладно и той я видя как потръпва от студ. Затова свали коженото си яке и я наметна през раменете.
Малко по-късно продължиха да се разхождат вече заедно.

- Тук е красиво.
Загърна се в коженото яке, което беше попило парфюма му. Вдиша аромата и се усмихна. Беше невероятно. Усмихна се върколака докато се разхождаха и разглеждаше. Градът беше красив и спокоен . Не си личеше да има много свръхестествени тук повечето изглеждаха нормални хора.
- Има ли ловци тук? Извинявай за въпроса но имам лоши спомени с тях.
Амели се сгуши в Кардам и му се усмихна мило.
- Много ми е приятно с теб

- Красиво е съгласи се Кардам. - И на мен ми е много приятно с теб - усмихна й се в отговор.
Амели се сгуши в него, а той я прегърна с една ръка през раменете.
"Не целуваме момиче на първа среща" - обади се вътрешният му глас. - "Понякога има изключения, а и все пак не съм го направил още" - контрира наум върколакът.
- Ловци ли? Не, няма - успокои я той. - Поне аз не съм срещал.

- Радвам се. Надявам се да се задържа тук по дълго отколкото в другите градове.
Усмихна се и гушкаше върколака. Искаше й се да го пита дали може да се превръща в истински вълк но я беше срам и страх, че може да си помисли нещо лошо за нея и да я остави. Затова просто си замълча и погали вратът му.
- Къде си роден?
Спряха пред една дървена беседка и Амели се загледа в нея за миг. Пусна мъжът до себе си и седна на стълбите на беседката. Излегна се назад и го гледаше в очите усмихна му се мило.
- Няма ли да седнеш до мен красавецо?

"И аз се надявам същото" - помисли си Кардам
- Днешна Южна Корея - отвърна върколакът на въпроса й къде е роден. - Майка ми беше от там, а татко беше българин.
Разхождайки се стигнаха со една дървена беседка. Амели се настани на стъпалата и го покани да седне до нея. А Кардам, чийто вътрешен глас определи това като "свалка, на която няма нищо против" - не чака преди да изпълни поканата
- А ти откъде си? - попита я той и погали нежно бузата й

Отпусна се върху гърдите на върколака и го погледна докато разказваше. Притвори очи когато погали бузата й и се усмихна.
- Аз ли? Ами аз съм от едно малко градче близо до Тексас. Казва се Морганвил. Там съм родена но живях само 17 години там. Един приятел на баща ми ме превърна в вампир. Баща ми беше зъл човек. Той искаше да убие всички хора в Морганвил и затова забих кол в сърцето му и го зарових. Погрижих се да осветят земята над гроба му за да не може никой от слугите му да го освободи.
Амели погледна надолу. Някои от спомените бяха твърде болезнени за нея въпреки времето което беше минало. Една сълза се стече по лицето й. Погледна отново Кардам и продължи разказа си.
- Малко след това напуснах града като взех със себе си нещо което баща ми търсеше много време и от тогава се скитам. Нямам си приятели или семейство. Преди имах но ловците ги убиха а мен ме преследвам заради дарбите ми

Кардам изслуша разказа на вампирката и пак я помилва по бузата.
- Аз живеех в Корея също до 17тата си година - на свой ред почна да разказва той. - Татко беше убит, когато  бях на 9, а мама на 16. Отмъстих за тях и напуснах. Дойдох тук и се запознах със семейството на баща ми. - Отбеляза, че се възприема повече като българин отколкото като кореец, но не рядко се връща и в родното си място.
- Върколак станах на 23г. Тогава се намирах в Италия, близо до Флоренция като зам. шеф на разбойническа банда - Каза, че са били повече като Робин Худ и една вечер срещнали самотен пътник, когото решили да оберат. Също и че българската му баба му е разказвала приказки, за хора превръщащи се във вълци, но той не им е вярвал. - Е, той се оказа внук - но Кардам това го бе разбрал по-късно - и последния потомък на Кирил Петрович. Изби останалите, а мен превърна. Впрочем него го уби испанската инквизиция около 7 десетилетия по-късно, а аз след седмица отрязах главата на инквизитора. След превръщането обикалях доста по света и сега съм се установил тук.

/Впрочем ловци във форума няма/