Ресторантчето на KFC

Винаги усмихнати и любезени продавачи, хубава обстановка, вкусни пилешки ястия и липса на тютюнев дим. Това предлагаше ресторантчето от веригата KFC. Работно време от 10:00 до 20:00.

Влязох малко преди да свърши работното време на ресторант-закусванята KFC, за да се нахраня както подобава. Да ама не. Тъй като KFC работеше само до осем вечерта имах около половин час, за да се запася с храна до утре-следобeд. Възможно беше да стоя гладна и до вечерта тъй като планирах поне да си потърся жилище. Трябваше да ям бързо, най-малкото защото бях гладна като вълк...всъщност не, можех да изям цял вълк, не съжалявам, бих могла да изям и два вълка... Да продължавам? Не, май се олях. Тъ, да. Нямам къде да пренощувам, нямам работа и Бог знае къде ми е разпръснат багажа по всички авио-компании, ама не, аз се тревожа колко вълка да изям.
- Касата е свободна - извика едно момиче зад щанда. Независимо колко дълъг беше работният й ден, колко може би недоволни, недоспали, неизразходвали гнева си клиенти са си изкарвали яда на нея, момичето се отнесе с мен с усмивка и приятен глас. Поръчах си пилешки крилца, картовки и кола.
- Нещо друго? - попита отново с усмивка момичето стоящо пред мен.
- Не, благодаря - платих, взех си поръчката и започнах да търся свободна маса. Преди минута имаше поне три! Имаше сякаш само една, но не, от навалицата не видях, имаше момиче, седнало на нея. Изглежда нямах друг избор.
- Съжалявам, свободно ли е мястото? - попитах с усмивка и се молех да каже ,,да". Иначе трябваше да ям на тротоара и едва ли щеше да бъде много приятно.
- Да, заповядай, и без това ми е скучно сама - усмихна се тя и придърпах стола назад, за да мога да седна.
- Благодаря. - усмихнах се в отговор - Аз съм Рая между другото.

Тъп ден! Скучен ден! Изтощителен ден! Скукаа! Идеше ми да крещя. Но стомахът ми беше прекалено разтроен, за да ми позволи да издам какъвто и да е звук. Освен, разбира се да си поръчам храна. Едва ли не тичах към най - близкото място за похапване. А то представете си беше KFC. Кой дявол знаеше, че точно сега ми се похапваше голям сандвич и пържени картофки? Наредих се зад един господин, който цяла вечност се чудеше дали колата му да бъде в чаша или в шише. Когато най - накрая се махна от пътя ми, с голямо нетърпение, без дори да поздравя момичето на касата си поръчах Крънч, с големи картофки и голяма кола ... в чаша!
Проснах се на първата ми попаднала маса и задъвчих. Сандвича свърши и тъкмо когато посегнах към картофките (ям всичко отделно, иначе ми се мешат вкусовете), усетих, че целият ми глад се е изпарил.
- По дяволите! - промърморих и бавно зачовърках в пликчето с картофи. Големи картофи!!
- Съжалявам, свободно ли е мястото, разнесе се непознат глас.
Божее, компани, приятел.
На лицето ми незабавно изгря усмивка.
- Да, заповядай, и без това ми е скучно сама!
- Благодаря - каза тя - Аз съм Рая между другото.
- Криста, приятно ми е.
Заогледах момичето. Беше красива! С дълга кафява коса, красиви очи, а и от маниерите и си личеше, че е възпитана. Не знаех какво да я попитам, как да започна разговор. Но и тя известно време не можеше да говори. Личеше си, че и тя е гладна, както аз бях преди известно време. Ха!
- Е, Рая къде живееш! - осъзнах, че звуча, като някой психар - преследвач, миг след като въпроса излезе от устата ми. - Тоес, исках да кажа дали сме в една посока след това! - усмихнах се вяло. Сигурно бих се изчервила ако не бях с моя си характер. А и как можех да задавам подобен въпрос при положение, че аз самата никъде конкретно не живеех. Добре че беше колата ми в която да стоят куфарите, иначе щеше да ми се наложи да влача 10 чанти из целият град.
- Ами, реално погледнато си нямам дом!
Леле ама тя на улицата ли живееше?
- Тепрва ще си търся квартира, тъй като сега пристигнах в града!
- Какво забележително съвпадение - промърморих под нос, но Рая ме чу
- И ти ли! Наистина какво съвпадение! Честно казано не познавам никого от града ... почти никого и незнам на какъв съквартиран ще попадна - засмя се леко засрамено тя
- Бога ми! Аз имам ... подобен проблем! Току що ми хрумна чудна идея! Хайде двете заедно да си намерим квартира. Тъкмо ще се опознаем по - добре!
По дяволите, продължавах да звуча като психар! А сега вече и като някоя обратна! Дано Рая не забелязваше това!

- Бога ми! Аз имам ... подобен проблем! Току що ми хрумна чудна идея! Хайде двете заедно да си намерим квартира. Тъкмо ще се опознаем по - добре! - каза Криста с усмивка. Идеално! Съвършено! И въпреки това изглеждаше и малко странно, първите двама с които се запознах или да са се преместили наскоро или да са дошли тъкмо от летището.
- Господи, спасяваш ми живота! Благодаря ти! Наистина! - пуснах пилешкото крилце, което бях захапала и цялата бях омазана в сос и прегърнах момичето което стоеше до мен. Някък странно беше да прегръщам напълно непозната но тя ми спести търсене на милиони, милиарди квартири които не мога да си позволя.
- Значи си съгласна? - попита с усмивка тъмнокосото момиче
- Да! Абсолютно! Само че... има един малък проблем. Нямаме къде да пренощуваме. Или поне аз нямам къде, въпреки че мислех да си наема стая в някой хотел, парите ми няма да стигнат и за седмица. Имам предвид искаш ли още утре да започнем да търсим?
- Съгласна - отвърна Криста докато продължаваше да чопли картофките пред нея.
- Ти имаш ли работа? - продължих и май вече досаждах.
- Не. - отвърна само момичето
- Ето и аз имам една ,,чудничка" идея - утре да си потърсим работа, да пренощуваме в някой евтин хотел и когато си намерим нещо с което ще си плащаме квартирата, да си наемем такава... - момичето само ме гледаше втренчено сякаш осмисляше това което й казвам.

- Ето и аз имам една ,,чудничка" идея - утре да си потърсим работа, да пренощуваме в някой евтин хотел и когато си намерим нещо с което ще си плащаме квартирата, да си наемем такава... - предложи развълнувано Рая
- Да, защо не! Между другото имам кола, така че дори транспорта ни ще е много по - лесен! - усмихнах се - А докато обикалях наоколо се натъкнах на едно много сладко хотелче, на страхотна цена. Ще купим вестник, ще разгледаме обяви! - усещах как и аз започвам да се вълнувам.
В главата ми се завъртяха мисли за това какво ще работя. Колко ще ми плащат и всякакви такива. Боже колко хубаво е да си имаш приятелка! Внезапно се сетих за нещо! Грабнах голямата си чанта и извадих сутрешния вестник. Заразгръщах припряно големите страници докато не стигнах до заглавието ОБЯВИ! С огромна усмивка подадох вестника на Рая
- Защо от утре, когато можем да започнем още от сега? - повдигнах загадъчно вежди и оставих новта си приятелка да разглежда обяви.
А аз, възвръщайки си отново апетита, задъвчих пържените картофки!

,,ПРОДАВА СЕ! Три стаи - две спални и кухня, една баня. Цена: 850лв."
- Погледни само! - извиках от радост, малко по-силно от колкото се очакваше и няколко човека от съседните маси се обърнаха.
- Да го огледаме?
- Супер. Но май е много късно, да пренощуваме ако искаш? - казах и отпих последната глътка от колата ми. - Да тръгваме ако искаш? След малко затварят. -момичето само поклати глава и прибра вестника в чантата си. Прибрахме остатъците от храна и тръгнахме към колата на Криста. - На къде каза че е хотела?
- Близко е и не е много скъп. - усмихна се момичето.

...сутринта в хотела...

- Да тръгваме? - попитах Криста.
- Добре, само да си оправя косата - каза момичето докато се сресваше в банята.
- Хайдее, ще ни го вземат под носа! - припирах приятелката си.
- Тръгвам, тръгвам... Хайде. - слязохме във фоайето и предадохме ключа от стаята си на рецепцията.
- Хареса ли ви престоят при нас? - попита момичето на рецепцията, докато пиколото взимаше багажа ни.
- Да, благодаря ви. - усмхнахме се двете с Криста и излязохме през въртящата се врата. След което потеглихме към посочения адрес на обявата, където щяхме да се срещнем с брокерката.